Dnes e tvarde siv sveta,
tvarde skuchen i strog,
bezrazlichen i studen,
a za nyakoy – zhestok.
Ala imam az chudesen plan –
mnogo lesen, mnogo prost,
mozhem dazhe samo az i ti
pak da varnem na sveta usmivkata.

Da razbarkame v edno
vsichkite tsvetove,
i taka da otsvetim
prashnite gradove.
Mahay sivoto i chernoto,
spri za mig, vdigni ochi –
eto, pomnish li – zabravil si –
tam sa tsvetovete na nadezhdata.

Dagata vizh – prevrashta se vav dazhd,
litvat kapchitsi bezbroy vav sharen poroy.
I vsyaka ot tyah, dokosnesh li vednazh,
razhda hilyadi dagi, vav koito pak blesti nadezhdata.

Mnogo lesno e tova,
mozhe vseki ot nas
sam sas svoite ratse
da pokrie s daga
vsichki umoreni ulitsi,
vsichki kashti i steni –
otidi i izrisuvay gi
samo s tsvetovete na mechtite si.

Dagata vizh – prevrashta se vav dazhd,
litvat kapchitsi bezbroy vav sharen poroy.
I vsyaka ot tyah, dokosnesh li vednazh,
razhda hilyadi dagi, vav koito pak blesti nadezhdata.

ЦВЕТЪТ НА НАДЕЖДАТА
(Letra en búlgaro)

Днес е твърде сив света,
твърде скучен и строг,
безразличен и студен,
а за някой – жесток.
Ала имам аз чудесен план –
много лесен, много прост,
можем даже само аз и ти
пак да върнем на света усмивката.

Да разбъркаме в едно
всичките цветове,
и така да оцветим
прашните градове.
Махай сивото и черното,
спри за миг, вдигни очи –
ето, помниш ли – забравил си –
там са цветовете на надеждата.

Дъгата виж – превръща се във дъжд,
литват капчици безброй във шарен порой.
И всяка от тях, докоснеш ли веднъж,
ражда хиляди дъги, във които пак блести надеждата.

Много лесно е това,
може всеки от нас
сам със своите ръце
да покрие с дъга
всички уморени улици,
всички къщи и стени –
отиди и изрисувай ги
само с цветовете на мечтите си.

Дъгата виж – превръща се във дъжд,
литват капчици безброй във шарен порой.
И всяка от тях, докоснеш ли веднъж,
ражда хиляди дъги, във които пак блести надеждата.